Постинг
08.05.2025 22:53 -
Гняв
Автор: veranevinova
Категория: Поезия
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2025 22:54
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 08.05.2025 22:54
От мен по-добре стой настрана,
Защото дълбоко в мен чудовище живее,
И щом се събуди от липса на тишина,
Душата ми последиците не ще проумее.
Родено в мен, изхранващо се от спомени,
Или действия и думи нередни от близки хора,
От подтиснати чувства, тежки като камъни,
Отдавна намерило убежище и опора.
Това същество на парчета всеки ден ме разбива,
Изяжда всяка разумна или красива мисъл,
Без милост всичко по пътя си убива,
И сякаш аз самата губя всякакъв смисъл.
Колкото и да се опитвам да го контролирам,
То с по-голяма сила атакува и унищожава,
Безсилна съм и отвътре сякаш умирам,
А то просто си стои, руши и отмъщава.
Заспи ли чудовището зло, става време,
Да се мразя от дъното на разума си (не)здрав,
О, за малко да забравя, има си дори и име,
Чудовището мое се казва гняв.
Защото дълбоко в мен чудовище живее,
И щом се събуди от липса на тишина,
Душата ми последиците не ще проумее.
Родено в мен, изхранващо се от спомени,
Или действия и думи нередни от близки хора,
От подтиснати чувства, тежки като камъни,
Отдавна намерило убежище и опора.
Това същество на парчета всеки ден ме разбива,
Изяжда всяка разумна или красива мисъл,
Без милост всичко по пътя си убива,
И сякаш аз самата губя всякакъв смисъл.
Колкото и да се опитвам да го контролирам,
То с по-голяма сила атакува и унищожава,
Безсилна съм и отвътре сякаш умирам,
А то просто си стои, руши и отмъщава.
Заспи ли чудовището зло, става време,
Да се мразя от дъното на разума си (не)здрав,
О, за малко да забравя, има си дори и име,
Чудовището мое се казва гняв.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 14
Архив
