Постинг
08.05 23:27 -
Позволи ми
Автор: veranevinova
Категория: Поезия
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.05 23:29
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 08.05 23:29
Зима студена вилнее навън,
Но не по-студена от пропастта между нас,
Поне ми дай час два сън,
В главата ми ехти само твоя глас.
Позволи ми да ти се ядосам,
Дори да не ми толкова личи,
Идва ми да те шамаросам,
Че все ми се набиваш на очи.
Ядосана съм за неща безброй,
Но най-вече за очите ти от въглен,
Не мога да намеря грам покой,
Докато с жарава е погледа ти изпълнен.
Позволи ми пред теб да се разплача,
Щом ми е забранено да бъда твоя,
Но колкото и границата не ща да прекрача,
Ти все ме изкарваш извън строя.
Позволи ми когато си наоколо да дишам,
Позволи ми без мисълта за теб да живея,
Но никога не ме карай след теб да тичам,
Че без сърцето си няма как да оцелея.
Но не по-студена от пропастта между нас,
Поне ми дай час два сън,
В главата ми ехти само твоя глас.
Позволи ми да ти се ядосам,
Дори да не ми толкова личи,
Идва ми да те шамаросам,
Че все ми се набиваш на очи.
Ядосана съм за неща безброй,
Но най-вече за очите ти от въглен,
Не мога да намеря грам покой,
Докато с жарава е погледа ти изпълнен.
Позволи ми пред теб да се разплача,
Щом ми е забранено да бъда твоя,
Но колкото и границата не ща да прекрача,
Ти все ме изкарваш извън строя.
Позволи ми когато си наоколо да дишам,
Позволи ми без мисълта за теб да живея,
Но никога не ме карай след теб да тичам,
Че без сърцето си няма как да оцелея.
Няма коментари
