Постинг
09.05.2025 15:56 -
Страх
Автор: veranevinova
Категория: Поезия
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.05.2025 15:57
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 09.05.2025 15:57
Като малка калинка,
Треперя от страх проклети,
Като жълта стотинка,
Ненужна насред куп монети.
Не мога с цяло гърло да извикам,
Само да се съсипвам със сълзи умея,
Но и колкото сама да си ги изтривам,
Към някого да се обърна - не смея.
От бъдеще неясно, от свят тъй суров,
От минало покварено, умствена заблуда,
От сляпо доверие, несподелена любов,
А сърцето не чака... бие си то до полуда.
Уморих се от този страх,
А лек за душата все още няма,
Мечтите - на пух и прах,
Надеждата - сладка измама.
Боже, прости ми греховете,
Знам, че пак някъде сбърках,
Преплитат се в мен световете,
От страх отново се побърках.
Треперя от страх проклети,
Като жълта стотинка,
Ненужна насред куп монети.
Не мога с цяло гърло да извикам,
Само да се съсипвам със сълзи умея,
Но и колкото сама да си ги изтривам,
Към някого да се обърна - не смея.
От бъдеще неясно, от свят тъй суров,
От минало покварено, умствена заблуда,
От сляпо доверие, несподелена любов,
А сърцето не чака... бие си то до полуда.
Уморих се от този страх,
А лек за душата все още няма,
Мечтите - на пух и прах,
Надеждата - сладка измама.
Боже, прости ми греховете,
Знам, че пак някъде сбърках,
Преплитат се в мен световете,
От страх отново се побърках.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 14
Архив
