Постинг
10.05.2025 01:45 -
Призраци на раздора
Ако можеше от нищото необятно,
Миналото да се забрави,
Ако можеше то безвъзвратно,
Намира да ме остави.
Мрак, черна тъма пред очите,
От отвъдното призраци се връщат,
Помръкват надеждите и мечтите,
Света наопаки пак преобръщат.
Човек без минало не е човек,
Какво минало без спомен за любов?
Изминалия ден стори ти се цял век,
И пак чува ти се онзи мрачен зов:
"Те не те зачитат, не си прави труда"
Добре де но нали семейството са ми те?
"Отвори си очите, не усещаш ли студа?
Не помниш ли-" СТОП, ТУК КАЗВАМ НЕ.
Миналото да се забрави,
Ако можеше то безвъзвратно,
Намира да ме остави.
Мрак, черна тъма пред очите,
От отвъдното призраци се връщат,
Помръкват надеждите и мечтите,
Света наопаки пак преобръщат.
Човек без минало не е човек,
Какво минало без спомен за любов?
Изминалия ден стори ти се цял век,
И пак чува ти се онзи мрачен зов:
"Те не те зачитат, не си прави труда"
Добре де но нали семейството са ми те?
"Отвори си очите, не усещаш ли студа?
Не помниш ли-" СТОП, ТУК КАЗВАМ НЕ.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 14
Архив
