Постинг
10.05 11:00 -
Шах и мат
Ако можех на света за теб да кажа,
Щях за чувствата си да разкажа,
За онази нощ като че ли пиянска,
И онази шахмат идилия италианска.
Как само тихомълком ме плени,
Това чувство съвсем ме промени,
Когато чувствата след година осъзнах,
Беше твърде късно - не се спрях.
Играеше ти шах с моето сърце,
И усмихнато бе моето лице,
Обаче забравих - не знам как се играе шах,
И надеждите ми за сърцето ти - на пух и прах.
Ако твоето сърце бе по шах награда,
Щях да стана шахматист от ада,
Само и само да можех мой да те нарека,
Уви... Все още лея сълзи цяла река.
Ама и ти си страшен шахматьор,
Изигра най-големия фантазьор,
Удари ме с реалността като шамар,
Трик като самото време стар.
Щях за чувствата си да разкажа,
За онази нощ като че ли пиянска,
И онази шахмат идилия италианска.
Как само тихомълком ме плени,
Това чувство съвсем ме промени,
Когато чувствата след година осъзнах,
Беше твърде късно - не се спрях.
Играеше ти шах с моето сърце,
И усмихнато бе моето лице,
Обаче забравих - не знам как се играе шах,
И надеждите ми за сърцето ти - на пух и прах.
Ако твоето сърце бе по шах награда,
Щях да стана шахматист от ада,
Само и само да можех мой да те нарека,
Уви... Все още лея сълзи цяла река.
Ама и ти си страшен шахматьор,
Изигра най-големия фантазьор,
Удари ме с реалността като шамар,
Трик като самото време стар.
Няма коментари
