Постинг
10.05 10:43 -
Водниста глава (гняв II)
Автор: veranevinova
Категория: Поезия
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.05 15:48
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.05 15:48
Пак си отварям проклетата уста,
За същата тема както винаги, нали?
А какво ще кажем да изровим пръстта,
И да изкореним гнева - дано ама надали.
Гневът живее в мен заедно с радостта,
Непукизъм и грижа вървят ръка за ръка,
Изригва в мен опустошителна лудостта,
С истерични усмивки криейки отминала тъга.
И да боядисам косата си черна отново,
Кафевите корени с времето ще избият,
Заедно с тях и думите, които скрих с олово,
Ще достигнат нечии уши и в мозъка ще изгният.
Чудовището в мен никога не спи,
Но сега не от близки пробудено,
До кога ли то ще търпи,
Мълчанието ми принудено.
Надменността и помпозността си виреят злобно,
До къде стигнахме като хора, някой да ми каже,
Ако можех да изкрещя шумно и свободно,
За да може спокойствието пътя да покаже.
Оставям се на повика на огненото си сърце,
И на воднистата ми глава с мозък изтрещял,
Ще се смея навред, дори пред нечие злобно лице,
Забравяйки лошите думи като спомен избледнял.
Аз съм ходещо небе с облаци буреносни,
Аз съм слънце и луна, космическа енергия,
Атомна бомба от пламъци смъртоносни,
Какво ли е чувството да имаш от огъня алергия?
За същата тема както винаги, нали?
А какво ще кажем да изровим пръстта,
И да изкореним гнева - дано ама надали.
Гневът живее в мен заедно с радостта,
Непукизъм и грижа вървят ръка за ръка,
Изригва в мен опустошителна лудостта,
С истерични усмивки криейки отминала тъга.
И да боядисам косата си черна отново,
Кафевите корени с времето ще избият,
Заедно с тях и думите, които скрих с олово,
Ще достигнат нечии уши и в мозъка ще изгният.
Чудовището в мен никога не спи,
Но сега не от близки пробудено,
До кога ли то ще търпи,
Мълчанието ми принудено.
Надменността и помпозността си виреят злобно,
До къде стигнахме като хора, някой да ми каже,
Ако можех да изкрещя шумно и свободно,
За да може спокойствието пътя да покаже.
Оставям се на повика на огненото си сърце,
И на воднистата ми глава с мозък изтрещял,
Ще се смея навред, дори пред нечие злобно лице,
Забравяйки лошите думи като спомен избледнял.
Аз съм ходещо небе с облаци буреносни,
Аз съм слънце и луна, космическа енергия,
Атомна бомба от пламъци смъртоносни,
Какво ли е чувството да имаш от огъня алергия?
Няма коментари
