Поредната изписана глупост,
Докарва ме времето до лудост,
По-спокойно ми казваш да я карам,

Аз не гледам телевизия,
Дори не следя новините,
За света не търся фалшива визия,

Яростта в главата ми все будува,
И любовта в душата пак ме лекува,
Радостта тихо и спокойно припява,

Сиви мраморни стълбове,
Бели тавански светли греди,
Античност смесена с футуристична утопия.

Любовта е мечта красива,
Надежда за човека игрива,
Прекрасна и непоклатима,